Защо честваме 1 май

1-ви Май е дата с огромно значение за работническото движение. Това е ден на Световната солидарност. Това е време, през което си припомняме борбите на трудещите се в миналото и заявяваме нашата надежда за по-добро бъдеще. Време през което трябва да си припомним, че несправедливостта спрямо един човек е несправедливост към всеки един от нас. Защо 1-ви Май, все пак? Каква е неговата история?

Преди повече от сто години, Американската Федерация на Трудещите се приема историческа резолюция, която гласи: “нормалният работен ден да бъде осем часов, считано от и след 1-ви Май, 1886г.”

В месеците предшествали това решение, в цяла Америка хиляди работници започват борба за по-малка работна седмица. Квалифицирани или не, мъже и жени, черни и бели, мигранти и местни, всички те се борят рамо до рамо.

Чикаго е основният център на кампанията. Повече от 300 000 работници излизат да протестират на 1-ви Май. Това е “раждането” на този ден-символ.

Анархистите от Чикаго. Действията на анархистите в Централният Работнически Съюз и активността им по улиците на Чикаго, превръщат града в център на “движението за осем часов работен ден”. Анархистите са на мнение, че осем часов работен ден може да бъде извоюван единствено чрез преки действия и взаимна подкрепа. Те разглеждат борбата за промени, като осем часовия работен ден, за недостатъчни сами по себе си. Те считат това за една от битките на водената класова борба, която би завършила само чрез социална революция и установяване на анархизма (т.е. “свободно общество, базирано на принципа на кооперирането на производството”). Тези идеи са залегнали в тяхната организация и борба. Анархистките съюзи се основават на пряк избор и пряк контрол, тази структура е отражение на обществото, което възнамеряват да създадат. Управляващата класа в Америка вижда, че техните печалби и власт са заплашени от действията на съюзяващите се работници. Те отговарят на тази заплаха с насилие.

Събитията на Хаймаркет. На 1-ви Май, в Чикаго, половината от работниците на МакКормик харвестър къмпани обявяват стачка. Два дни по-късно полицията открива огън по стачните постове, убивайки един и ранявайки няколко от стачниците. Възмутени от това престъпление, анархистите обявяват за 5-ти Май протестен митинг на площад Хаймаркет. Протестът е мирен, а дъждът скоро прогонва голяма част от участниците. Когато остават около 200 човека, колона от 180 полицаи се придвижва до митинга, те заповядват хората да се разпръснат незабавно, в противен случай, според началника на полицията, “ нищо няма да спре полицията да се намеси”. В този момент е хвърлена бомба пред редицата от полицаи, един е убит, около 70 са ранените. Полицията открива огън по присъстващите, убитите и ранените са много.

Вълна от терор помита Чикаго. Зали за събрания, офиси на съюзи, печатници и частни домове са атакувани (обикновено без съдебна заповед). Много заподозрени са бити, други са подкупвани да лъжесвидетелстват. “Проведете първо обиските, пък после се позовавайте на закона” е официалното изявление на Дж. Гринел, съдия на щата.

Преследванията и репресиите, подкрепяни и насърчавани от пресата, отслабват движението за осем часов работен ден. За главен източник на притеснения и страх за управляващата класа са нарочени всички работнически и анархистки съюзи в САЩ, атаките срещу тях спъват развитието им за дълго време напред. Обиските решават само част от проблема. Трябвало да бъдат намерени изкупителни жертви.

Процесът. Осем мъже, анархистите Парсон, Линг, Фишер, Енгел, Шпис, Филден, Нееб и Шваб, са обвинени в убийство. Никакво доказателство не е представено от страна на щата, че някой от осемте има нещо общо с бомбата. Фактически, трима не са присъствали изобщо на митинга, а други трима са били със семействата си. Предубедени, съдията и съдебните заседатели и истеричната преса обявяват всичките осем за виновни. Техните единствени “престъпления” са анархистките им възгледи, активистката дейност и това, че засягат управляващата класа. Гринел ясно заявил това, “Анархизмът е подсъден… тези мъже са избрани... защото те са изявени лидери”.

Въпреки световните протести, четирима от тях са обесени, един се самоубива в затвора, а останалите трима са осъдени на 20-годишна каторга. Близо 500 000 души съпровождат погребалния кортеж, а 20 000 запълват самото гробище. През 1893г., новият губернатор на Илинойс прави официално изявление, че работническата класа в Чикаго винаги е знаела истината и се извинява на Мъчениците, защото те са били очевидно невинни и защото “процеса не е бил справедлив”.

През 1889г., американската делегация присъстваща на конгреса на Социалистическия Интернационал в Париж прави предложение 1-ви Май да бъде обявен за празник на работниците. Този ден да бъде в памет и на “Мъченичеството на Чикагската осморка”. От тогава 1-ви Май се чества като ден за Международна солидарност с борбите на трудещите се.